Чудотворни икони

Чудодейното изобразилата се св. Богородица

 


Молдовският скит на свети Йоан Предтеча (сега го наричат Румънски) се намира в пределите на св. Атанасиевата лавра, на час път разстояние от нея. От този скит получихме тетрадка със записки за неговата чудотворна икона на св. Богородица, с печата на скита и подписите на старшите скитски братя. От тетрадката заимстваме следните сведения за иконата.
Игуменът на скита трябвало да отиде в Молдова по манастирски работи, заедно с неколцина от неговите братя. Освен другите дела, те искали там да поръчат за своя скит икона на св. Богородица. С тази цел започнали да издирват такъв майстор, който не само добре да познава изкуството си, но да има и страх Божи, да бъде и украсен с християнско благочестие - за да бъде иконата изписана духовно.
Накрая намерили в Яш един живописец, човек на преклонна вече възраст, с когото се условили така: да рисува иконата преди да е вкусил храна, да пости и непременно само той да я рисува, без помощта и участието на някой друг. Старецът-живописец ги предупредил, когато сключвали с него тази уговорка, че е възможно и отклонение от изпълнението на точно така поставените условия, тъй като поради преклонната си възраст е изнемощял и ръцете му са отслабнали; ала те го ободрили с вярата, че св. Богородица ще помогне. Тогава старецът се захванал за работа.
Потръгнало му доста успешно; оставало да нарисува само ликовете на Божията Майка и Богомладенеца. Старецът-живописец вече пристъпвал към изобразяването на свещените ликове, когато изведнъж работата спряла - на четката му все не й се удавало достойно да изрисува божествените лица. Наскърбен от неуспеха си, старецът си мислел, че е забравил вече своето изкуство. Съжалявали за това и братята. Утешавайки го в скръбта му, те го посъветвали да изпроси за работата си помощта на самата св. Богородица, най-бързата Помощница в беди. Живописецът започнал усилено да пости и да се моли.
Веднъж, сутринта рано, след като целия предишен ден бил прекарал в пост и усилна молитва, той отишъл в работилницата си, за да се заеме с угрижилата го работа. И о, чудо! - видял ликовете на св. Богородица и Богомладенеца, над чието изписване толкова време напразно се трудел, вече готови без неговото участие, изобразени от само себе си на иконата, изобразени с пълно съвършенство, с особено живописно достойнство. Благоговеен трепет обзел тогава труженика-живописец. Изумен, той разглеждал самоизписалите се ликове, и като признал, че чудото е станало с особената помощ и благоволение към неговия труд от Майката на щедростта и всяка утеха, преблагословената Дева Мария, от цяла душа възблагодарил на нея и на почиващия в нейните ръце Богомладенец. Слухът за чудото бързо се разнесъл из града и в дома на живописеца се стекло такова множество народ, че скитските старци с голям труд отнесли чудотворната икона в квартирата си.
На следния ден известили местната митрополия за чудото. В тяхната квартира дошъл преосвещеният Калиник Миклеску, изпълняващ длъжността митрополит, който освидетелствал иконата, разследвал делото и признал извършилото се чудо. После направили водосвет и едва тогава допуснали народа за тържествено поклонение пред чудотворния образ.
Не след дълго тази икона чрез Божията благодат се прославила и с много други чудесни знамения. Тържественият празник на Небесната Царица в чест на този чудотворен образ се извършва на 12 юли.


Църковен вестник
Духовна култура
Архив по автори
Архив по броеве

E-книги

Книга за гости
Връзки
За нас...
         Из "Небесният покров над Атон", превод от руски Майя Начкова            

 



Tази страница е част от архив, който вече не се поддържа!
Заповядайте в новия православен портал Двери БГ!