Иконописецът и градът - творчеството на тревненския зограф Йоаникий папа Витанов в Сливен
Присъствието на Йоаникий папа Витанов в Сливен е уникално. Никъде в България няма такова доминиращо представяне на един иконописец в един град. През първата половина на ХIХ век тук има три градски храма и един крайградски манастир. През 30-те години на същото столетие всички те обновяват своите иконостаси. Три от въпросните четири иконостаса са поръчани на тревненския майстор.
Така днес
Сливен притежава най-голямата сбирка от икони на Йоаникий
по-голяма дори от тази в родния му град Трявна.
Причините за този факт са многобройни. От една страна, това са качествата на самия Йоаникий. Той е последният от първокласните тревненски майстори, наследник на най-доброто от традициите на Витановия род.
Именно Витановият род е ключ към втората важна причина. Защото в по-ранния период представителите на тази иконописна и резбарска фамилия са постлали за своя наследник.
Най-вероятно това е дело на бащата на Йоаникий - папа Витан. Няколко прекрасни икони от 1800 г., произхождащи от църквата Св. София в древния сливенски квартал Ново село, вероятно са от неговата ръка. Те не са подписани, но издават голям майстор и по стилови белези могат да се припишат на папа Витан и неговата работилница.
Няма съмнение, че Йоаникий е чиракувал именно в работилницата на своя баща, но е трудно да определим кога е започнало това чиракуване. Една икона от 1808 г., подписана от Симеон от Трявна, брат на папа Витан, е вече от времето, когато с положителност Йоаникий вече ще да е чиракувал в семейната работилница. Изглежда е бил под силното влияние на чичо си Симеон, с когото го сродява обща изтънчена чувствителност и нежен ангелски колорит.
Малко знаем за този
ранен етап от историята на Тревненската школа. Асен Василиев в своя фундаментален
труд Български възрожденски майстори (1967 г.) въз основа на най-ранната датирана и подписана икона на този майстор - от 1814 г. - прави извода, че иконописецът ще да е роден около 1790-1795 година.
Предстои публикация на точната година, в която се е родил образописецът,
открита наскоро от тревненската изкуствоведка Люба Цанева.
Досега в научните
издания се приемаше, че датата на смъртта на тревненския майстор е 24 март
1853 г., според публикация из летописа на поп Йовчо от Трявна, направена
от Петко Р. Славейков в 1890 г. Едно вглеждане във въпросната страница
от този летопис, чийто оригинал също е показан на изложбата, показва друго.
Горе на страницата действително пише 1853, но няколко реда по-долу поп
Йовчо отбелязва вече събития от 1854 г., след което идва и бележката: 24 мартъ преставися Йоаникий поп Витановъ.
Така след като през
2003 г. вече почетохме общоприетата досега дата, сега предстои след няколко
месеца да отбележим 150-годишнината от
кончината на Йоаникий папа Витанов на 24 март 1854 г.
Приливите и отливите
на иконописанието в сливенските църкви са пряко свързани с историята. В
края на ХVIII в. са кърджалийските времена. Трябва да ги имаме предвид,
особено що се отнася до Тревненската иконописна школа, защото кърджалиите
ограбват и унищожават много църкви именно в района, където са действали
тревненските майстори: Трявна, Жеравна, Габрово и пр. Предполага се, че
сливенският квартал Ново село е бил изгорен от разбойниците в 1800 г. Тогава ще да е пострадала и тамошната средновековна църква Св. София Премъдрост Божия,
с което можем да си обясним и голямата поръчка икони за храма, изпълнени
в същата година от Витановци.
При царуването на султана-реформатор
Махмуд II (1808-1839) настъпва време на политическа стабилизация и верска
търпимост. Тогава по цяла България започва масово храмово строителство, свързано
със съответно иконописание, резбарство и пр. От този период (1819 г.) е иконата
на св. Харалампий с житийни сцени от Йоаникий.
Особено важно значение
за Сливен имат руско-турската война от 1828-1829 г. и Одринският мирен договор
от 2 септември 1829 г. През този период градът временно е освободен от турския
гнет, а след това, съгласно клаузите на мирния договор, властите проявяват
толерантно отношение към местното българско население, част от което е емигрирала
в Руската империя, за да избегне репресиите.
В този момент сливенци
използват благоприятната ситуация и предприемат мащабна акция по възстановяване
и въздигане на всичките си църкви. Храмът Св. Димитър в централната част на града е въздигнат в периода 1831-1832 г. През 1834 г. е въздигнат храмът Св. Николай в квартал Клуцохор. В 1836 г. завършва основният ремонт и обновлението на средновековния храм Св. София в квартал Ново село.
В същата година се обновява и иконостасът в храма на манастира в с. Сотиря.
През тези години сливенци
са били в градивно празнично брожение. Докато храмовете се обновявали, настоятелствата
сключвали договори с тревненските иконописци и резбари, които вземали поръчките
и ги изпълнявали в домашните си работилници. Пролетес от Трявна към Сливен
през старопланинските проходи са потегляли конвоите на Витановци с изработените
през зимата икони и дърворезби за иконостасите. Сглобявали са ги в храмовете,
които засиявали от дъгоцветните и боговдъхновени образи. Одринският владика
е освещавал обновените църкви, гражданите са ликували и са се любували на
прекрасните изображения. А иконописците и резбарите са уговаряли следваща
работа.
Несъмнено първенствуващ
сред тях е бил майстор Йоаникий, синът на стария зограф и резбар поп Витан
от Трявна. През 1831 г. той рисува няколко икони за сливенската църква Св. Николай. В 1832 г. завършва работата си по огромния иконостас на обновения главен храм Св. Димитър.
За съжаление този шедьовър пострадва при пожара в тази църква през 70-те
години на ХХ век и понастоящем продължава да е в много тежко състояние.
Необходимо е своевременно да започне методична и професионална реставрация
на тези икони, за да може днешният митрополитски катедрален храм в Сливен
да си възвърне онзи блясък, който е имал през времената на турското иго.
Такава програма по
реставрация от няколко години е в ход за църквата Св. София,
благодарение на активността на директора на Сливенската художествена галерия
Светослав Милев и съдействието на последователните председатели на храмовото
настоятелство отец Денко Цветков и отец Силвестър Янакиев. Някои от вече
реставрираните икони от тази църква са представени на изложбата.
Подписаните и датирани
икони от Йоаникий в същия храм са от 1836 г. Това е била една особено напрегната
и плодоносна година за работилницата на майстора, защото по същото време
той рисува и огромните великолепни икони за царския ред на иконостаса в храма
на сливенския манастир при с. Сотиря.
Проф. Никола Мавродинов
различава три периода в творчеството на Йоаникий, когото нарича един прелестен малък майстор. Първият период - до 1820 г., когато е още ученик на баща си. Прави най-хубавите си работи между 1820 и 1835 г. А след 1835 г. бил явно повлиян от самоковските майстори и в работите му забелязваме явен упадък.
Нито едно от тези
твърдения не е вярно. Йоаникий папа Витанов е малък само по
гордост, но тъкмо затова и истински велик. Всъщност той е
последният голям майстор на тревненската икона
Неговото творчество
е тъкмо обратното на прелестта в истинския духовен смисъл на това понятие. А тъкмо в 1836 г. той е на върха на творческите си способности, които се проявяват особено ярко в някои икони от Св. София и
Сотирския манастир.
Особено съвършена
е в това отношение храмовата икона Живоносен източник. Сравнението
с многобройните икони на същата тема у самоковските майстори показва несъмненото
превъзходство на тревненеца. В тази творба с особена яркост личи основният
творчески метод на Йоаникий, който той едва ли е осъзнавал: методът на
любовта. С тази трептяща любов-вдъхновение са изрисувани всички детайли
на тази прекрасна икона. И ако в иконостасните ансамбли, идващи от неговата
работилница, понякога срещаме по-тромави и небрежно изпълнени творби, които
издават работата на чираците, то в случаи като този безпогрешно разпознаваме
художествения почерк на онзи ангел, който е вдъхновявал сърцето и движил
ръката на тогавашния тревненски първомайстор иконописец Йоаникий папа Витанов.
|